BG | EN

Блог

Радост. Радост? Радост!

Радостта и щастието нямат нищо общо с това, което притежаваме физически или материално. Какво пречи на радостта ни в Господ и как да я „задействаме“ съзнателно.

„Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.“ (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13*, по-тъмният шрифт е наш)

 

   Трудно е да говориш за радост на някого, който далеч не е радостен в момента. Още по-трудно е да обясниш (на себе си, също), че радостта не е препоръчителна или  пожелателна, а задължителен белег на една спасена душа. Защо е трудно? Имаме всичко необходимо, за да сме в постоянно състояние на радост – имаме вярата и упованието в нашия верен Спасител и Господ, имаме обещание за бъдещия живот във вечността, като дори не споменаваме материалните и физическите благословения в живота ни. Най-малкото: имаме интернет и можем свободно да прочетем това послание, а самият факт, че можем да счетем това за „най-малкото“, говори колко много всъщност ни е дадено. На практика обаче се случва нещо необяснимо: светът и църквата все по-жестоко се борят с пандемията на един силно подценяван вирус, а именно депресията.

   Защо след като качеството на живот се е покачило неимоверно, след като имаме удобствата, средствата, разнообразната храна, личните си домове, хобитата си, милионите видове забавления и също толкова неограничените възможности за развитие и усъвършенстване, не сме щастливи? В доклад на NUMBEO за 2019 г. България е на 43-то от 80 първи места по качество на живот, а Нигерия дори не е в числото на първите осемдесет. В друг доклад на Country Economy за същата година, Нигерия е с няколко места по-напред от нас по индекс на щастието, изпреварва ни и Камерун. Да, има статистики, които изследват щастието и най-вероятно имат своята субективност и стандартната статистическа грешка, но това е просто показателно – радостта и щастието нямат нищо общо с това, което притежаваме физически или материално. Какво пречи на радостта ни в Господ и как да я „задействаме“ съзнателно.


  • Размишления

С какво храниш ума си? Каква музика слушаш, какви филми гледаш, какви книги четеш, колко време прекарваш в новинарски сайтове, в социални мрежи, с какви хора общуваш и какви са темите на разговорите ви? Няма как да усещаме радост в себе си, ако „интелектуалната ни храна“ е вредна. Може да си здрав, силен, вярващ в Бога човек и дори да не можеш да стигнеш до осъзнаването на всичко това, защото умът ти просто работи над друг тип информация, която не носи радост и надежда. Не говорим за това да си затваряме очите пред действителни проблеми, но да не се вторачваме в тях, а в решението им и в Този, Който може да ги разреши. Напомняй си какво Бог е извършвал за теб преди, какво прави и в момента в живота ти. Това определено би донесло надежда и радост. Цар Давид живее и създава своите псалми точно на този принцип – припомнянето на Божиите добри дела. „Радвайте се винаги в името на Господа; и пак ще кажа: радвайте се. Нека вашата доброта бъде известна на всички хора. Господ е близо. Не се тревожете за нищо, но при всички случаи изричайте с благодарност пред Бога своите прошения чрез молитва и моление. Тогава Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в единство с Иисус Христос“ (Послание към филипяните, гл. 4, ст. 4-7*)

 

  • Грях

    Споменахме цар Давид по-горе. В един от своите псалми той пише това: „Не поглеждай към моите грехове и заличи цялата ми вина! Сътвори чисто сърце у мене, Боже, и дух на правда ми дай! Не ме отхвърляй от лицето Си и не отдалечавай Светия Си Дух от мене! Върни ми радостта от спасението, идващо от Тебе, и с дух на послушание ме укрепи!“ (Псалм 51, ст. 11-14*, по-тъмният шрифт е наш) Този псалм не е случаен и се ражда като молитва на покаяние, след като царят е изобличен от пророк Натан за греха си. Може би повечето от нас знаем за историята – Давид се разхожда един ден по покрива на палата си, вижда една жена, която се къпе в дома си. Праща хора да я доведат при него, спи с нея, а тя забременява. Жената е съпруга на един от неговите военни мъже хетееца Урия. За да скрие греха си, Давид заповядва на военачалника си да постави Урия на предни позиции в битка, за да бъде убит. След като това се случва, царят взима жената за своя съпруга и заживява с нея. Не се казва Давид да се е измъчвал от стореното, докато при него не идва пророк Натан с изобличение и пророчество за идващо наказание. Сякаш едва тогава Давид осъзнава какво е извършил и усеща изцелителната болката на покаянието и изобличението. Давид бърза да се покае, заради и което Натан му казва: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.“ (Втора книга на царете, гл. 12, ст. 13б*) Уви, не винаги постъпваме като Давид, много пъти отричаме, че вършим нещо нередно, затваряме очите си за определен грях в живота си и не можем да си обясним защо нямаме радост. По-добре е да скърбим кратко и за добро, покайвайки се пред Бога за греха си, отколкото да удължаваме агонията, като упорито отказваме да признаем провинението си.

 

  • Липсата на духовна/физическа почивка

   Ако никоя от гореизброените причини за липса на радост не важи за теб, то има и трети фактор – изтощението. Почивката е установена със заповед в Библията, защото е от огромно значение за духовния ни живот и устойчивост. Бог никога не заповядва нещо просто така, винаги има дълбока умисъл в Неговите заповеди и закони, точно защото знае нашето душевно естество и физическо устройство. Изтощението и липсата на сила са директен резултат от липсата на радост: „…Не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора“ (Книга Неемия, гл. 8, ст. 10б*), „Духът на човека го подкрепя в немощ, а кой може да подкрепи сломения дух?“ (Притчи, гл. 18, ст. 14*), но наблюдаваме и обратното. Когато Бог заповядва на Израил да пази съботния ден свят пред Господа, Той им казва, че не бива да се трудят, уморяват и разсейват в този ден. По този начин те прославят Бога и освещават деня – когато с помощта на почивката могат да се зарадват истински и качествено и с благодарно и ненатоварено от грижи сърце да благодарят на своя Небесен баща. Ако усещаш раздразнение, напрежение, стрес, притеснение, скръб, трудно би могъл да благодариш на Бога искрено. От друга страна, радостта ни прави способни да благодарим. Замисли се дали не си претоварен със задачи, които толкова да те натоварват, че да не можеш да се радваш на живота си и всичко, което Бог ти подарява.


Предизвикателство за седмицата: Би ли се предизвикал и по трите точки, които обсъдихме по-горе? Първо, изолирай каналите на информация и забавление през тази седмица, които крадат от радостта ти. Препоръчваме класическа, инструментална или госпъл музика. Второ, погледни искрено и смело на живота и поведението си, виждаш ли нещо, което трябва да изповядаш като грях пред Бога? Ако да, може би трябва да го направиш възможно най-бързо, радостта те чака. Трето, почивай. Опитай се да си лягаш по-рано вечер, като се старай да имаш поне 7-8 ч. сън.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка:  Luca Upper/Unsplash.com

Прочети още

Работим, за да пожънем
Работим, за да пожънем
 

Ако разгледаме грижата за посевите като духовно служение, нашата грижа като земеделци, е да познаваме първо кои са вредителите и да сме нащрек за тяхното появяване.

От зрънце към плод
От зрънце към плод
.сеем. работим. вярваме. жънем.

Какво осмисля ставането ти сутрин? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел.

Сеем, за да пожънем
Сеем, за да пожънем
 

Защо някой хвърля труд, време, усилия, енергия, мечти и грижа за нещо, което би могло да е пълен провал и разочарование. Кое може да ни мотивира във време, в което всичко е обвито в мъгла? Трябва да си отговорим на два други въпроса преди това...