BG | EN

Блог

Да съборим „високите места“

Ние нямаме домашни идоли, на които кадим у дома, не спазваме и религиозните традиции на някогашните евреи. Значи ли това, че за нас, съвременните християни, няма опасност да имаме „високо място“?

„Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан“ (Четвърта книга на царете, гл. 18, ст. 4*)

 

   Срещали ли сте в Библията и, по-конкретно в Стария Завет, израза „високи места“? Това са култови места, на които е изграден олтар или е издигнат каменен или дървен стълб в чест на някакво божество. Наричат ги „високи“, защото олтарът се намира на хълм или на построена от човек платформа. Друга идея, която се предава чрез името, е за величието или божествеността на идола. Ханаанците и другите езически племена около Израил спазват такива религиозни традиции и практики – да строят „високи места“ за боговете си. Божият народ е толкова повлиян от културите на тези народи, че преди цар Езекия да построи жертвеника в Йерусалим и да нареди поклонението към Яхве да се извършва само там, народът служи на Бога по високи места и, паралелно с това, принася жертви и на други божества. В стиха по-горе се говори именно за цар Езекия и неговите религиозни реформи. Цитираният пасаж показва и още едно много интересно нещо – израилтяните се покланят на медната змия, която Мойсей прави по заръка на Бога, за да могат ухапаните от змии евреи да гледат към статуята, поставена на върлина, и да се изцеляват. (Числа, гл. 21)

   Какво означава за нас това понятие „високи места“? Ние нямаме домашни идоли, на които кадим у дома, не спазваме и религиозните традиции на някогашните евреи. Значи ли това, че за нас, съвременните християни, няма опасност да имаме „високо място“? Другият въпрос, който можем да си зададем е: Може ли помощното средство бавно и постепенно да замести Помощника и в сърцето ни то да се превърне в „бог“? 

   Ако пред една кола в движение неочаквано се появи препятствие и шофьорът реагира рязко, като отклони колата в канавката, за него не остава никакво съмнение, че се е отклонил силно от пътя и трябва да се върне обратно. Какво се случва обаче, когато отклонението е постепенно и едва забележимо. Ако шофьорът разговаря с някого в колата, разсейва се или е загледан в нещо отстрани на пътя, то отклонението от правата линия може да се случи много незабележимо и той може да осъзнае, че шофира в лентата за насрещно движение едва след като чуе клаксон или види фаровете на наближаващия срещу него автомобил. Има ли нещо, което бавно и незабележимо те отклонява от чистата служба на Господ Иисус Христос. Може би върви паралелно с вярата ти в Бога и засега не си усетил да е нередно или да създава проблеми, а, както виждаме и при израилтяните, може да е нещо полезно, заповядано от Самия Бог, което да сме поставили на мястото на Бога? Този въпрос не трябва да ни плаши или обезсърчава и е полезно да присъства в ума ни във всеки един момент, когато с въздишка на облекчение си казваме: „Добре, че сме Божии“. Наистина и сме, но виждаме, че и Божият народ Израил се поддава неусетно на влиянието на всички съседни племена около него, които служат на хиляди измислени богове и идоли. Езичниците нямат проблем да служат и на Яхве, да принасят жертви и на Него по високите места. За тях Той е един от многото и, ако е силен, е добре да Го омилостивят и да Го „накарат“ да работи за тях. Същите Божии хора, който преживяват реалността и силата на Господ, докато Той ги извежда от Египет и води чрез Мойсей в пустинята, сега се покланят както на Яхве, така и на всички останали божества, за които са чули, или на нещата, които работят (медната змия). Чувал ли си изразът: „Правя го, защото работи”? Е, явно ние хората рядко се интересуваме защо или заради кого получаваме това, което искаме, стига да си набавим желаното. Това лесно ни обърква и измества центъра от поклонение и благодарност към Онзи, Който дава върху угаждане на себе си, егоизъм и стремеж към това да получим своето, независимо как и без значение на кого „ще кадим“. 

   „Високо място“ в живота ни може да е всичко, което измества Господ като най-скъп на сърцето ни, което Го поставя в позицията на „един от многото“, което Го приравнява с идолите. „Високо място“ може да е дори нещо полезно или такова, което звучи и изглежда правилно. Не можем да се покланяме на Яхве на „високите места“, Той не е просто един от многото богове в живота ни – Той е Единственият. Не бива да смесваме вярата си в Бога и упованието си във всичко останало – Той е Сигурността. Бог е ревнив Бог и трябва да се считаме за повече от щастливци, че ни ревнува: „Пази се да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще отидеш, за да не се превърнат те в примка за вас. Жертвениците им да събориш, стълбовете им да разрушиш, ашерите им да изсечеш, защото не бива да се покланяш на друго божество освен на Господа, понеже „Ревнител“ е името Му. Той е ревнив Бог“. (Изход, гл. 34, ст. 12-14*)

Предизвикателство за седмицата: Възможно ли е Фейсбук, Инстаграм, новините по телевизията, сериалът следобед, времето в неделя сутрин, храната, кучето, работата ти или дори някой човек да играе ролята на „бог“ за теб? Това е въпрос и към нас. Ако усещаш, че дори и нещо добро и полезно се е издигнало толкова високо, че скрива Бог от полезрението ти, краде от времето ти за Бога и се е превърнало във „високо място“, бъди смел да го събориш. Това не винаги става отведнъж. Много често изисква съзнателно и продължително усилие на волята, за да промениш навиците си. Според някои изследвания нов навик се създава за 3 седмици. Започни сега.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Salmen Bejaoui/Unsplash.com

Прочети още

Жива жертва: кога не трябва да плачем
Жива жертва: кога не трябва да плачем
 

Ако плачем, то не е ли това все едно да оплакваме загуба или смърт? Всичко, което иска Бог от нас, е най-доброто, но въпреки това, пак ще бъде по-малко от това, което Той дава – Себе Си.

Законът на свободата
Законът на свободата
 

Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?

Какво желае Бог от мен?
Какво желае Бог от мен?
 

Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума.