BG | EN

Блог

Жива жертва: кога не трябва да плачем

Ако плачем, то не е ли това все едно да оплакваме загуба или смърт? Всичко, което иска Бог от нас, е най-доброто, но въпреки това, пак ще бъде по-малко от това, което Той дава – Себе Си.

„След това Господ отправи слово към мене: „Сине човешки, ето Аз ще взема от тебе радостта на твоите очи с един замах. Но ти не скърби и не плачи, сълзите ти не трябва да се леят. Охкай, оплаквай умрелите, но не извършвай жалейки. Вържи твоя тюрбан, обуй сандали на краката си, не покривай устни и не яж храна на опечалени.“ Така аз говорих на народа сутринта, а вечерта моята жена почина. А на сутринта сторих така, както ми беше заповядано.“ (Книга на пророк Йезекиил, гл. 24, ст. 15-18*, по-тъмният шрифт е наш)

 

   Трудно за разбиране, нали? Ако Бог допуска най-лошото, а именно смърт на любим човек, защо очаква от пророка да не плаче? Може би това е една от най-трудните за изпълнение заповеди, дадени от Бога и записани в Библията – „не плачи и не скърби за смъртта на любимата ти“.

   Сигурно и вие като нас си задавате същите въпроси и искате да разберете защо Бог би поискал подобно нещо от едно слабо и емоционално човешко същество. Има ли случаи, в които Бог желае и ние да не плачем, когато цялата ситуация сякаш изисква обратното? Въобще нека разгледаме случаите на плач и оплакване в Библията.

   Сълзите присъстват често в контекста на Божието слово. Случаите, в които хората плачат, са най-общо тези: при наказание, при покаяние, при смърт, като цяло при осъзнаването на някаква загуба (на здраве, на радост и благословение, на чистота и праведност, на близък или обичан човек). Плачът е част от изцелителния процес, през който човек преминава след всяка загуба, затова ако хората не плачат, обикновено е притеснителен белег – процесът на изцеление е блокиран или предотвратен. Бог ни е създал по този начин. Когато Бог забранява на пророк Йезекиил да плаче за починалата си съпруга, Той всъщност изпраща послание към народа на Израил – Бог изговаря, че ще дойде наказание върху тях, а те дори няма да имат възможност да плачат и да скърбят за болката си. На Йезекиил Той казва: „Ти ще бъдеш знамение за тях и те ще узнаят, че Аз съм Господ“. (Кн. на пр. Йезекиил, гл. 24, ст. 27б*) В този момент Йезекиил „принася жертва“ на Господ своя Бог чрез покорството си, изпълнявайки волята Му и разкривайки Неговата сила и святост на Израил.

   В Стария Завет жертвите представляват принасяне на животни, плодове или зърнени храни пред Бога, но Той копнее и в това Неговите хора да Му се покланят със дух и със специално отношение на сърцето, а не просто да изпълняват някакъв установен от Него ритуал. Можем да видим това в пророческите книги, когато Той изобличава свещениците, които изпълняват небрежно или без правилно отношение службата си или хората, които принасят жертви, без да разбират какво и защо го правят, а живеят в нечистота и идолопоклонство. Жертвите в Стария Завет са два типа – задължителни и доброволни. Задължителните се принасят за грях и за вина. Една от доброволните жертви обаче прави впечатление с няколко особености в нея, които я правят по-различна от останалите. Тя се нарича мирна жертва. Пренася се, когато искаш да благодариш на Бога за Неговото спасение във време на беда, когато правиш оброк и после го изпълняваш и когато си благодарен за непоисканото, което Той сам е решил щедро да ти даде. При нея се пренася и квасен хляб, което е изключение (квасът в Новия Завет често е метафора на човешкото, плътското), а след жертвоприношението месото се консумира от жертващия заедно с приятели и познати – празнуват заедно Божията доброта и щедрост, което също е изключение. Цялата мазнина на животното, както и бъбреците, булото на черния дроб и мазнината на вътрешните органи се изгарят, т.е. се дават на Бога. За старозаветния евреин мазнината е най-доброто от жертвата, а вътрешностите и по-специално бъбреците символизират човешкото съзнание, емоции, желания и мъдрост. Бог заповядва всичко това да се предаде на Него. В случая, когато човек изпълнява оброка си пред Господ, той принася точно такава мирна жертва. Това можем да видим при Анна, майката на пророк Самуил, която идва да остави детето си в храма и, пренасяйки мирна жертва, казва: „Сърцето ми ликува чрез Господа,
моят Господ ми даде голяма сила. Устата ми се разтвориха широко против моите врагове, защото се радвам заради спасението от Тебе“. (Първа книга на царете, гл. 2, ст. 1*)

   Въпросът към нас е: радваме ли се, когато даваме нашата „мирна жертва“ пред Бога? Когато трябва да Му дадем емоции, взаимоотношения, очакванията си, когато даваме пари, време, ресурси, воля, покорство, прошка и любов – радваме ли се, ликуваме ли като Анна или плачем? Ако плачем, то не е ли това все едно да оплакваме загуба или смърт? Всичко, което иска Бог от нас, е най-доброто, но въпреки това, пак ще бъде по-малко от това, което Той дава – Себе Си. Понякога може да ти се иска да плачеш, защото се чувстваш загубил, може да се самосъжаляваш или да се питаш защо Бог иска това от теб, но в тези моменти си припомни думите на ап. Павел: „Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога“. (Послание към римляните, гл. 12, ст. 1*) Малко по-рано в същото послание пише: „Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас“. (Послание към римляните, гл. 8, ст. 16-18*, по-тъмният шрифт е наш)


Предизвикателство за седмицата: Имаш ли проблем с недоволството и мрънкането? Можеш ли да си поставиш за цел да не изкажеш дори една дума на оплакване през следващите седем дена? Това със сигурност ще зарадва Божието сърце, а и ще промени твоите емоции и усещане за реалността.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Javardh/Unsplash.com

Прочети още

Законът на свободата
Законът на свободата
 

Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?

Пътят на Яир
Пътят на Яир
 

Яир чува това, от което се бои и заради което жертва всичко, чува думите: „Няма смисъл“, и то изговорени от хора от дома му, може би негови роднини. Паралелно с това към него идват и едни други думи: „Не бой се, само вярвай!“.

Какво растение си?
Какво растение си?
 

Ако от разстояние си се объркал, че цветето е истинско, винаги можеш да се приближиш и да го докоснеш. Допирът до истинско растение няма как да се сбърка, до изкуственото – също. Изкуственото растение има красота, трайност и безупречен външен вид.