BG | EN

Блог

„Извинявай“ и смирението

„Извинявай“ е една от най-сложните за произнасяне думи и то не само на български език. Съдържа 3 гласни, 6 съгласни, а понякога и цялата сила на един човек, но е най-великият ключ към свободата.

  „Извинявай“ е една от най-сложните за произнасяне думи и то не само на български език. Съдържа 3 гласни, 6 съгласни, а понякога и цялата сила на един човек, но е най-великият ключ към свободата. Извинението, покаянието и смирението са неразривно свързани понятия. Без смирение дори не бихме допуснали мисълта, че сме сгрешили или че сме наранили някого. Именно то ни позволява да видим себе си и в ролята на грешника, а не само в образа на „новото създание“. Защо да се смирим и да кажем „прости ми“ е толкова трудно, какви са пречките пред осъзнаването на собствените ни грешки? Защо смирението не се възприема като нещо хубаво в днешно време, какво ни плаши в него?


слабост < сила < смирение 

  Някои от нас възприемат смирението като белег на слабост. Всъщност културата, която ни заобикаля, учи точно това: ако се смиряваш, ти позволяваш на други, по-силни от теб, да те тъпчат и контролират. Това ни се втълпява до такава степен, че дори в случаите, когато осъзнаваме, че сме сгрешили и трябва да поискаме прошка от някого, не го правим. Смятаме, че така ще дадем „коз“ в ръката на този човек, ще бъдем уязвими и слаби пред него. Какво казва Иисус на учениците Си обаче: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях. Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга, и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб“. (Ев. от Матей, гл. 20, ст. 25б-27*) В Божието царство силата, властта, уважението и влиянието са качества, които се придобиват по пътя на слугуването и смирението – точно обратното на това, което светът ни учи. Всички следват и служат на Иисус не защото Той им заповядва или ги плаши, а защото примерът Му на любов и жертвоготовност е толкова силен, че хората няма как да не бъдат респектирани. Истинската сила е в смирението.

 

унижение < достойнство < смирение

  Друга спънка пред изричането на „Прости ми!“ много пъти е усещането за унижение, което изпитваме пред човека, когото молим за прошка. Иска ти се и той да осъзнае своята вина и някак си да поеме част от отговорността за ситуацията, защото иначе тежестта на унижението „само ти“ да си виновен е твърде голяма. Като хора ние обвързваме своята същност с постъпките си. Ако сме излъгали, сме лъжци, ако сме наранили, сме насилници, ако сме предали, сме предатели. Да, истина е, че няма как лошо дърво да даде добри плодове или добро дърво – лоши (срв. Ев. от Матей, гл. 7, ст. 16-19), но е вярно също, че всички грешим, дори и да сме Божии деца. Помним ап. Петър и неговото отричане от Иисус, но знаем и какъв е животът му след това. Иисус не го нарича предател, а „канара“. И още една различна гледна точка: „Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си пред жертвеника и иди най-напред да се помириш с брат си, пък тогава се върни и принеси дара си. Помирявай се с противника си бързо, докато си на път с него към съда, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията – на стражата и да бъдеш хвърлен в тъмница“. (Ев. от Матей, гл. 5, ст. 23-25*, по-тъмният шрифт е наш) По-горе в същата глава Иисус говори за шестата Мойсеева заповед – да не убиваш. Във връзка с убийството Той също говори и за гнева и непростителността. После продължава с това, че ако наш познат или близък ни е ядосан или обиден, ние сме длъжни да отидем и да се сдобрим с него. Защо пък ние? Защото ако не го направим, оставяме човека в състояние на гняв и обида, което е грях. Оставяме го да стои в опасност от осъждение и духовна смърт, което е подобно на убийството. Затова ние също ще бъдем осъдени. Тоест, не винаги да поискаш прошка е обвързано с това, което сме направили ние. Много пъти е знак на любов към човека, който по една или друга причина носи огорчение срещу нас и това го държи в грях. Истинската любов се проявява в смирението.

 

Предизвикателство за седмицата: Усещаш ли, че някой има нещо против теб? Забелязваш ли странно поведение или настроение във взаимоотношенията ви? Насърчаваме те да бъдеш силен и обичащ, като проявиш смирение. Опитай се да разбереш дали и защо човекът се чувства така спрямо теб без да се защитаваш от обвинения. Кажи смело „Извинявай“ и отпразнувай свободата на две сърца!

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

 

Снимка: Rhendi Rukmana/Unsplash.com

Прочети още

Дори и да не го направи
Дори и да не го направи
 

Бог е силен и добър, нали? На това сме научени – Бог ни обича, иска най-доброто за нас, Той е справедлива, най-силният Защитник, Той е добрият Пастир. Всичко това е абсолютно вярно. Какво мислим за Бога, когато очакванията ни не се сбъднат обаче?

Рутината може да е смъртоносна
Рутината може да е смъртоносна
 

Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?

Времето, пространството и Бог
Времето, пространството и Бог
 

През 1905 г. и по-късно (1915 г.) светът е бил променен от революционната теория на Айнщайн – Теорията на относителността. Дотогава всички са смятали времето и пространството за еднородни и константни.