BG | EN

Блог

Децата – дар и награда

Наистина няма по-голям подарък, който родителите могат да направят за децата си от това да ги възпитат добре, като им помогнат да израснат добри, честни и отговорни. Пред нас като християни стои обаче една още по-голяма отговорност...

„Ето дар от Господа са децата, награда – плодът на утробата“ 

Псалм 127, ст. 4*

 

  Нищо не може да се сравни с преживяването, когато в едно семейство се роди дете! Децата наистина са дар от Бога, те са благословение, радост, смисъл на живота и надежда! Те са плод на любовта между мъжа и жената в едно семейство, тяхно продължение и начин да оставят следа след себе си. Децата са чистота, невинност, пъстрота и възможност за изграждането на един по-добър свят. Децата са нашият шанс, но и наша отговорност! Защото пред всеки от нас стои предизвикателството да бъде добър родител и да възпита добри деца.

 С радостта от раждането на новия живот идва любовта и желанието да направиш всичко по силите си, за да защитиш, да се грижиш и обгърнеш с внимание, любов и топлина своето дете. То стремително навлиза в твоя свят и го преобразява. Но така, както детето преобразява нашия свят, така ние трябва да оформим неговия. Защото отговорността на родителите не се ограничава само в задоволяване на физическите потребности на децата си. Много по-голяма е отговорността как ще ги възпитат, защото от възпитанието зависи в какви личности ще се превърнат те. Най-мъдрият сред царете – цар Соломон, е казал: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“. (Притчи, гл. 22, ст. 6**)

  Наистина няма по-голям подарък, който родителите могат да направят за децата си от това да ги възпитат добре, като им помогнат да израснат добри, честни и отговорни. Пред нас като християни стои обаче една още по-голяма отговорност – да научим децата си да вярват в Бога, да Му се доверяват за всичко и да Го следват през целия си живот. 

 Скъпи родители, Бог ви е благословил с невероятния дар на родителството! На днешния празник погледнете към децата си, вгледайте се в очите им, привлечете ги към себе си и ги прегърнете силно. Повечето от вас ще отделят време и ще отбележат празника заедно с цялото семейство на някое забавно място. Но нека не забравяме, че това внимание, с което ще обгърнем децата си днес, трябва да им го даваме всеки ден. Те се нуждаят от нас! Нуждаят се от това да чувстват нашата безусловна любов – дори когато не са съвсем послушни. Така ще опознаят Божията съвършена любов към нас, която ги учи, че Той ни обича такива каквито сме. Нуждаят се от нашия пример, защото с него им въздействаме много повече от всички думи, които ще изговорим пред тях. Нуждаят се от това, да им предадем нашата вяра в Бога, за да бъде тя добра основа за всички бъдещи избори, които им предстоят. Не пестете време и внимание, защото това е най-добрата инвестиция в живота на децата. Честит празник!

 

Предизвикателство: Въпреки забързаното ежедневие и постоянния стрес нека вземем решение да имаме качествено време с децата си, отделяйки им нужното внимание всеки ден само за тях.


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

**Библейските цитати са според текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015

Снимка: Jenn Evelyn Ann/Unsplash.com

Категория: Статии

Прочети още

Какво желае Бог от мен?
Какво желае Бог от мен?
 

Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума.

Дори и да не го направи
Дори и да не го направи
 

Бог е силен и добър, нали? На това сме научени – Бог ни обича, иска най-доброто за нас, Той е справедлива, най-силният Защитник, Той е добрият Пастир. Всичко това е абсолютно вярно. Какво мислим за Бога, когато очакванията ни не се сбъднат обаче?

Рутината може да е смъртоносна
Рутината може да е смъртоносна
 

Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?