В тишината на неделното утро, когато светлината побеждава мрака, ние се изправяме пред най-великото чудо в историята. Това не е просто спомен за събитие от миналото, а жива реалност, която променя смисъла на нашето съществуване. Днес празнуваме победата над смъртта, защото Господ Иисус Христос се разкри като „възкресението и животът“.
В това историческо време, в което злото често изглежда ескалиращо, ние сме призовани да не губим надежда. Бог, „Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото“ (Рим., гл. 4, ст. 17*), има план за всеки един от нас. Той не ни обещава живот без трудности, но ни дава обещанието: „Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие“ (Йн., гл. 10, ст. 10*). Това изобилие не се измерва в земни богатства, а в плода на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение и т.н.
Христос принесе Себе Си в жертва, за да можем ние да преминем през своята лична „метаноя“ – промяна на ума, която ни освобождава от тежестта на миналото и греха. А Христовото възкресение ни дава една вечна надежда, като ни казва: „В дома на Моя Отец има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз“ (Йн., гл. 14, ст. 2-3*).
Господ Иисус Христос е истински Божи дар за нас и това е време, в което да отбележим този факт. Затова нека възкликнем с псалмопевеца: „Това е денят, който Господ определи: нека в този ден да се радваме и да се веселим“ (Пс. 118, ст. 24*).
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
