„Не спи и не почива, Който пази Израил“ (Пс. 121, ст. 4*)
Като дете, понякога ме мъчеха кошмари. Веднъж, когато бях на осем или девет, се събудих ужасена, въпреки че не си спомнях какво ме беше уплашило. Беше все още рано вечерта, но аз бях спала известно време и бях дезориентирана. Запрепъвах се към вратата на спалнята ми и, когато я отворих, можех да видя през коридора в нашата дневна. Баща ми беше все още буден. Той седеше в стола си и четеше вестник.
Дори сега, десетилетия по-късно, си спомням усещането на мир, което ме обзе, като видях баща ми там. Той не ме забеляза, но присъствието му ме накара да си спомня за многото пъти, когато ме е защитавал и успокоявал в миналото. Като познавах тази вярност и любов, аз знаех, че съм в безопасност. Върнах се тихичко в леглото си и веднага заспах.
Онзи момент ми напомня, че нашият Господ никога не спи. Няма момент, когато да убегнем от погледа Му. Бог знае нуждите ни и е готов да ни се притече на помощ. Ние никога не сме далеч от Него. Това действително е причина да имаме мир.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-06-29
