„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“.
(Послание до Евреите, гл. 13, ст. 7*)
Изминаха шест години откакто проф. д-р Славчо Вълчанов завърши земния си път и се пресели във вечността. Годините преминават, но спомените не избледняват. Днес всички, които имахме честта да общуваме и да работим с проф. Вълчанов, бихме желали да възпоменем неговата светла памет.
Той ни напусна в разцвета на своите творчески сили – непрежалима загуба за семейството, но и за всички негови приятели, сътрудници и възпитаници. За библейското дело в нашето отечество днес неговото отсъствие е осезателно. Той остави дълбоки следи със своето писано и изказано слово, с неповторимия си научен и поетичен подход в българската библеистика.
Проф. Вълчанов ни впечатляваше не само с дълбоките си богословски знания и вдъхновение от неповторимата Божествена мъдрост в Свещеното Писание, но ни въодушевяваше със своя възрожденски дух. Възпитан в скромен християнски дом, макар и да бе достигнал висотите на духовното познание, беше здраво свързан със своите корени. Обичаше и остана верен на Христовата църква. С неповторимата си обаятелност споделяше отношението си към християнските ценности и своите хуманистични и общочовешки идеали в нашия секуларизиран век. Удивляваше не само с духовната си мъдрост и изискана академичност, но и със своята скромност и доброжелателност при общуване с всички.
Проф. д-р Славчо Вълчанов беше един от най-авторитетните членове на Българското библейско дружество, член и на неговия Управителен съвет, където той участваше от 1997 г. до края на земния си път. Като библеист-консултант той бе много полезен в работата по ревизията и решаването на конкретни текстуални въпроси при издаването на ревизираното издание на Цариградската (Славейковата) Библия през 2000 г. Проф. Вълчанов извършваше и богословска редакция на издавани от Библейското дружество книги за деца.
Като убеден защитник на мисията на Дружеството за разпространяването на Библията и за библейска просвета проф. Вълчанов взе дейно участие в подготовката и осъществяването на инициативата „Година на Библията“ (2007-2008 г.). За да се популяризира изучаването и разпространението на Свещеното Писание, в много градове бяха организирани научни конференции, изложби и концерти.
Проф. Вълчанов – един от основните лектори на конференциите, част от инициативата „Година на Библията“
От най-голямо значение обаче е участието на проф. С. Вълчанов в комисията за извършване на нов превод на Библията. За изпълнение на тази голяма и отговорна задача през 1993 г. по инициатива на Обединените библейски дружества бе сформирана комисия от преподаватели в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и стилист от Българската академия на науките (БАН). В продължение на двадесет години тази комисия извърши нов превод на Свещеното Писание на съвременен български език. Проф. Вълчанов с дълбока вяра и преклонение пред Бога даде своя ценен принос за новия превод на Библията и направи много за окончателното му завършване и цялостно оформяне.
Проф. Вълчанов заедно със специалисти към проекта за новия превод на Библията.
Отдясно наляво: проф. д-р Славчо Вълчанов, проф. дтн Емил Трайчев, д-р Томас Каут (консултант от Обединените библейски дружества), проф. протопрезвитер Николай Шиваров, Иванка Славова (първи изп. директор на ББД, впоследствие секретар на работата по превода), ст. преп. Румен Стефанов
Неговата дългогодишна работа в Българското библейско дружество беше много плодотворна и благословена. До края на живота си той служи честно и безкористно на Дружеството за библейската просвета в страната. Неговата ерудиция, дълбока мисъл и неспирно бликаща мъдрост, човешката топлота, която се излъчваше от личността му, безкрайната му преданост към библейското дело, съчетани с жизнерадостния извор на здрав хумор, но и дълбока критичност, превръщаха работата с него в незабравимо преживяване.
Той остави неповторим пример и дълбоки следи в сърцата на всички свои приятели и съработници. За нас беше изключителна чест да го познаваме и заедно да работим за успеха на библейското дело. Бог го призова на заслужена почивка, но наследството му остана с нас!
„Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа… нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.
(Откровение на ап. Йоан, гл. 14, ст. 13**)
* Библейският цитат е според текста на Библия, синодално издание (1982 г.); Дигитализирана версия © Българско библейско дружество 2016.
** Библейският цитат е според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимки: www.dveri.bg; ББД
