BG | EN

Блог

Изкушенията/Изпитанията

Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което силно ни се иска, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата различно.

„Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете."

(Първо послание към коринтяните, гл. 10, ст. 13*)


Думата на гръцки, която е преведена в началния стих като „изкушение“, е peirasmos, но тя означава още и „изпитание“. Двете значения на думата са равностойни, но едното или другото значение се избира на база контекста в конкретния пасаж. Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което много ни се иска да получим, направим, кажем или помислим, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата по друг начин. Изкушението е вид изпитване на същността на дадена личност или казано с по-прости думи – изкушен си/изпитан си, за да се види на практика дали ще бъдеш това, което си казал, че си.

Можем да видим това в Евангелието от Матей, гл. 4, в която ни се разкрива изпитът на Христос в пустинята след 40-дневния Му пост. В Писанията се казва, че „Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня“. (Ев. от Матей, гл. 4, ст. 1-2*, по-тъмният шрифт е наш) От думите с по-тъмен шрифт виждаме, че инициативата за този изпит е от страна на Бог Отец, сатана е само част от Божия план. По-нататък пасажът продължава с три конкретни предложения, които врагът на нашите души прави на Христос. 

„Тогава изкусителят се приближи към Него и рече: „Ако си Божий Син, кажи на тези камъни да станат хлябове.“ А Той в отговор каза: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа“.

Тогава дяволът Го заведе в святия град Йерусалим и Го остави на най-високото място на храма, и Му каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу, защото е писано: „Ще заповяда Бог на ангелите Си за тебе и на ръце ще те вземат, да не би да удариш крака си в камък“.  Иисус Му рече: „Писано е също: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.

Най-после дяволът Го заведе на една много висока планина и Му показа всички царства на света и тяхната слава, и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако се наведеш до земята и ми се поклониш.“ Тогава Иисус му каза: „Махни се от Мене, сатана, защото е писано: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи.“ (Ев. от Матей, гл. 4, ст. 3-10*) 

Първо, Иисус Христос е изпитан в Своето тяло – Той огладнява след 40 дена пост в пустинята, място на екстремно високи температури през деня и студ през нощта. Тялото на нашия Спасител е човешко, което означава, че Той също преминава през усещанията и трудностите, които ние имаме в нашите човешки тела. Христос също се храни, спи, пие вода, има нужда от сън и почивка. Дяволът атакува Неговата вярност към Отец, адресирайки очевидна физическа нужда – нуждата на човек от храна. Христос обаче отблъсква това изкушение със слово от Писанията: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа“. С това Иисус ни показва, че има нещо повече от физическите нужди, което да ни дава живот, и то е Божието слово.

Извод: Ако си изпитван или изкушаван в някоя физическа област, припомни си това – отвъд всяка човешка физическа нужда стои Божието слово. То е „живо, деятелно“, дава сили за живот и компенсира всяка физическа липса.

Второ, Христос е изпитан в духовната област. Дяволът цитира пасаж от Свещените писания и по-конкретно, 11 стих от Псалом 91 на цар Давид. Ако досега сме смятали, че Писанието не се побира в устата на нечестивия, то този случай необоримо ни доказва, че това не е така. Ап. Павел, говорейки за лъжеапостоли и измамници, които ще навлязат сред вярващите в Коринт, казва: „И това не е странно, защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината. Затова не е нещо особено, ако неговите служители се преобразяват като служители на правдата. Техният край ще бъде според делата им“. (Второ послание към коринтяните, гл. 11, ст. 14-15*) Само в това конкретно изпитание Иисус отговаря по-различно: „Писано е също: „Не изкушавай Господа, своя Бог“. Тази малка добавка „също“ е в сърцевината на победата в това изпитание. Цялото Писание трябва да се взима предвид, не само един стих, един пасаж, една глава или една книга от него. Писано е: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и способен за всяко добро дело“. (Второ послание към Тимотей, гл. 3, ст. 16-17*, по-тъмният шрифт е наш) 

Извод: Когато сме изпитвани в духа си, предизвикателството ще бъде да направим разлика между добро (човешко) и съвършено (божественото). Човешкото добро винаги е непълно, несъвършено, ограничено в гледната си точка, с несъвършени мотиви. Божието винаги е добро, а в основата му стои смирението и признаването на Божия единствен авторитет.

Трето, Христос отново е изпитан в духовната област, като е изкушаван с власт. Не е ли интересно, че именно изкушението с власт идва накрая? Защо това да е изкушение/изпитание за Царя на царете? Всички съвременници на Христос са очаквали Месията да дойде като цар. Буквално като цар, който ще управлява народа на Израил и ще ги освободи от римското иго. Ако Христос наистина осъществи пред очите на евреите техните собствени очаквания, те всички лесно ще повярват в Него. Изглежда логично. Само че ние знаем, че „ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме“. (Второ послание към коринтяните, гл. 5, ст. 7*) А и самият Христос казва след възкресението си: „Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали“. (Ев. от Йоан, гл. 20, ст. 29*) Изкушението на Христос тук може би е в това да изпълни Божията воля, но не по Божия начин. Някои казват „Целта оправдава средствата“. Христос никога не застава зад това. Напротив, Той е в пълно покорство на Божиите методи и планове. Затова отива на кръста, а не търси алтернативни методи за постигане на добрия резултат. Не допуска компромис с волята на Отец. 

Извод: Когато си изкушен да направиш дори малък компромис с принципите си на християнин в името на иначе добра цел, припомни си, че Христос не постъпва така. Той изпълнява напълно Божията воля, стигайки до кръста. Само така се печели победата, само така наистина се постига добро. Няма кратък или лесен път към него.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Аlessio Sogetti/Unsplash.com

Прочети още

Бъди доволен
Бъди доволен
 

Дали умеем да бъдем доволни или все нещо не ни достига? Ако Господ за нас е достатъчен, то ние винаги ще бъдем доволни.

Молитва и очаквания
Молитва и очаквания
 

Всички понякога сякаш се уморяваме или разочароваме от молитвата, когато тя остава неотговорена. Нека помислим какви са мотивите ни да се молим и дали го правим само за да получим нещо.

Бог е добър?
Бог е добър?
 

Ние знаем, че Бог е добър. Но дали това е само интелектуално знание или го показваме в живота и реакциите си?