BG | EN

Блог

Ще се оправя сам!

Ние сме водени от инстинкта за самосъхранение, докато Бог е воден от любов и желание за доброто на цялото човечество, не само на нас самите.

От изключително значение е да познаваме Библията и Божиите принципи, заложени там. Ако разчитаме само на това, че можем да „усетим“, когато вършим или мислим нещо неправилно, то сме в голяма опасност да бъдем подведени от своята човешка логика и желания. Колкото и странно да ни звучи, понякога грехът идва като една много логична и съвпадаща с нашите разсъждения и желания идея. Грехът, разбира се, може да не се крие в конкретното действие, а в неговия основен мотив или зародиш. За да не говорим само теоретично, нека вземем като пример живота на Аврам и Сара, които нямат деца, а са на близо деветдесет годишна възраст.

Може би помним историята, за която Сара често е обвинявана. Тя казва на Аврам да вземе слугинята ѝ Агар като съпруга, за да може Агар да забременее, да роди дете на Аврам, като по този начин и самата Сара да придобие дете. Преди това реално да се случи обаче, Господ се явява във видение на слугата си Аврам и му обещава, че ще бъде негов защитник и ще му даде твърде голяма награда. На това Аврам отговаря: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“ Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“ Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник“. (Битие, гл. 15, ст. 2-4*, по-тъмният шрифт е наш) 

Аврам получава обещание за наследник, за дете, директно от Бога. Неговият страх и безсмислието в живота му се крият в това, че той и всичкият му труд ще преминат в ръцете на човек, който няма кръвна връзка с него. Но точните му думи са: „мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми“. Виждаме по-късно, че точно от слугинята Агар се ражда първородният син на Аврам Измаил. Той не е син от законната му съпруга Сара, а от робиня. Много от нас са склонни да обвинят Сара в манипулация, злоупотреба с положение и всичко друго, но забравяме, че този, който е получил обещанието, е Аврам. Ако той има търпение да получи обещанието и наградата си по Божия начин, не би се поддал на натиск или манипулация. Всъщност може би е манипулиран до голяма степен от идеята, че това, за което сърцето му копнее, няма как на практика да се случи. Той не вижда Бог да се намесва, Сара все още не е бременна, а и физически би било невъзможно за нея да роди на тази възраст. Тогава той и тя, двамата като семейство, поемат нещата в свои ръце. Решават да се оправят сами. Къде е грехът в това обаче? 

Това е една прастара лъжа, която Сатана изрича още в Едемската градина: „Ти знаеш по-добре от Господ кое е добро за теб. Виж, Господ задържа от теб нещо полезно, ценно, приятно, нещо, което ти би искал да притежаваш. Може би можеш да имаш доверие само на себе си“. 

Когато Господ не се намесва, а аз се моля, чакам, вярвам, с години очаквам да изпълни обещанието Си към мен, дали Той всъщност иска да го изпълни, след като досега не е направил нищо? Дали Бог е някой, на когото мога да имам доверие? Дали да не си помогна сам?

Тези въпроси са били в главата на много хора преди нас, дори на много библейски личности, но виждаме, че действията на различните хора в отговор на тези въпроси са различни. На каква основа? На основа на доверие в Бога, идващо от познанието за Него. 

Младият Давид е помазан тайно за цар от пророк Самуил, но се възкачва на престола години по-късно, като през това време служи вярно и безропотно на настоящия цар Саул. Царят го напада, преследва го. Страхува се от Давид, завижда му, опитва се да го убие, но Давид никога не се възползва от шанса си да получи короната преждевременно, дори когато има толкова много възможности да го направи. Саул влиза сам в пещера, докато се опитва да го намери и убие. Давид пристига при него тайно и се приближава, отрязва част от наметалото на царя, докато той е разсеян, за да му покаже, че е имал възможност да го убие, но не желае това. Ето думите на хората на Давид и на него самия: „Хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ (Първа книга на царете, гл. 24, ст. 5-7*) Когато е изкушен да се уреди сам, да си помогне и едва ли не да осъществи сам Божието обещание към себе си, Давид си спомня Божията заповед. Тогава той разпознава, че това не е начинът да получи това, за което копнее и се моли. Дори да имаме възможност да се уредим и да си помогнем сами, не бива да го правим чрез компромис с морала, с доброто за другите, с Божията воля.

В Божието слово виждаме и други примери на нетърпение, на непослушание, гордост и вземане на нещата в свои ръце, които са подхранвани именно от тази дълбока човешка заблуда – Господ удържа от мен нещо добро и ако просто чакам и Му вярвам, ще бъде ощетен, ще бъда жертва.

Това кара и Арон, братът на Мойсей, да направи златно теле или идол, на който израилтяните да се кланят в пустинята, докато чакат Мойсей да слезе от планината, където Бог го вика, за да му даде скрижалите с Десетте заповеди. Арон се поддава на натиска на народа, защото не се чувства в безопасност поради това, което мисли за Бога. 

„Мойсей каза на Аарон: „Какво ти е направил този народ, че си го въвел в голям грях?“ В отговор Аарон каза: „Не се гневи, господарю мой! Ти сам знаеш колко зъл е този народ. Те ми казаха: „Направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем какво стана с Мойсей, с този човек, който ни изведе от Египет.“ (Изход, гл. 32, ст. 21-23*) 

Той гледа на обстоятелствата, вижда, че брат му Мойсей се бави, а народът се бунтува и застава срещу него самия. Каква е лъжата отново тук? „Аз трябва да се оправя сам, Бог не се намесва, аз имам добра идея как да си помогна. Нещата са извън контрол и ми трябва бързо решение. Бог е вариант „А", но аз и моята логика, анализ на ситуацията, аз и моята мъдрост сме вариант „Б".“ 

На дъното на тази лъжа стои това, че не познаваме Бога и себе си. Нашата човешка природа е егоистична и нетърпелива, ние сме водени от инстинкта за самосъхранение, докато Бог е воден от любов и желание за доброто на цялото човечество, не само на нас самите. Ако Той „се бави“, нека не се опитваме да Го изпреварваме. Ако сякаш избързва, нека не саботираме действията Му. Ако ни води по път, който не разбираме или по който дори не желаем да поемем, нека помним примерите на непокорство в Библията, защото някой е повярвал на тази лъжа: „Аз ще се оправя сам, знам по-добре от Бога и не мога да Го чакам да реши да се намеси“.

 

Предизвикателство за седмицата: Има ли нещо, което сме си наумили да направим сами? Заем? Смяна на работа? Нови взаимоотношения или напускане на семейството? Кое е това нещо, за което си решил, че ще се оправяш сам? Може би тази седмица е времето да помислиш отново, да се молиш за това решение и да го повериш в Божиите ръце.

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Vicky Sim/Unsplash.com

Прочети още

Рисковете, които поемаш
Рисковете, които поемаш
 

Освен че самарянинът помага на нападнатия от разбойници и го отвежда до страноприемница, където да се погрижат за него, обещава нещо на гостилничаря.

Почивай!
Почивай!
 

Господ иска да умеем да притихваме, да се възстановяваме от труда си по правилен и качествен начин, за да може Неговото тяло, които сме ние, да сме наистина ефективни за останалите.

Съпротивата
Съпротивата
 

Божието слово казва, че ние не се борим срещу хора, а срещу духовните сили на нечестието. Много е важно да помним това, когато изпадаме в конфликти с други хора – непознати, познати, близки.