Аз не желая да правя протестанти. Със своята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина. Аз работя за бъдещето.“
Роден е на 4 декември 1832 г. в гр. Вашингтон, щата Пенсилвания. Син е на пастор. Интересно е, че е имал влечение към чуждите езици и на дванадесетгодишна възраст вече е говорил латински.
На 24 години завършва с отличие богословското си образование, поканен е да стане мисионер към Методистката епископална църква в Америка и да замине за България. Той приема и на 27 юни 1857 г. заминава. Непосредствено преди това се жени за Персида Лъвланд. По време на пътуването, продължило три месеца, д-р Лонг усилено изучава български език. Използва първия учебник по български език за чужденци „Бележки по българска граматика“, написан от д-р Илайъс Ригс. След пристигането си се установява в гр. Шумен и започва да изучава сериозно гръцки и турски език. Сприятелява се с голяма част от местната интелигенция. Две години по-късно се мести в гр. Търново, където започва работа, а паралелно с това поставя началото на своята духовно-просветителската дейност. Датата 14 декември 1859 г. е и рожденият ден на сформиращата се Българска методистка епископална църква.
Д-р Алберт Лонг е изключително пленителна личност – кротък, интелигентен и общителен.
През 1863 г. се премества в Цариград, за да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България. Пребиваването му в този град разкрива на тамошната интелигенция и дори на турските големци достойнствата на неговия характер. В периода 1864-1894 г. в Цариград се разразява епидемия от холера, удря силно земетресение и избухва опустошителен пожар, в който изгарят близо 10 000 къщи. Д-р Лонг е неотменно в центъра на събитията, оказващ медицинска помощ и духовна подкрепа. Той е един от най-големите застъпници пред турските власти по време на избиването на 75 000 арменци през 1896 г.
Нещо, което много от нас не знаят е, че д-р Лонг лично превежда на английски записките на архимандрит Методи Кусевич за зверствата при потушаването на Априлското въстание и ги предава на репортер на „Дейли Нюз“. Отново той и д-р Лошбърн настояват генералният консул на Америка в Цариград Юджийн Скайлър да посети Батак, за да се увери в достоверността на потресаващата информация. С това и последвалите репортажи на в. „Дейли Нюз“ се заформя огромното движение на недоволство в Западна Европа срещу отоманските зверства на Балканите.
Може би най-запомнящият се принос на мисионера Алберт Лонг е преводаческият му труд върху първото издание на Библията на съвременен български език, позната още като Цариградската или Славейковата Библия. Заедно с д-р Илайъс Ригс правят превод на Стария Завет от староеврейски, а за Новия Завет използват превода на Неофит Рилски. Девет години се трудят неуморно заедно със съработниците си Петко Р. Славейков и Христодул Костович Сичан-Николов. През 1871 г. в Цариград е отпечатано първото издание на Библията на говорим за времето си български език. Това коренно променя българската духовност и книжовност за поколения напред.
От 1864 г. до 1872 г. д-р Лонг редактира и издава месечното списание „Зорница“ – първото българско християнско списание. От 1872 г. до годината на смъртта си (1901 г.) е професор по естествени науки в Роберт Колеж в Цариград. Изпратен е на ръце и с огромни почести до парахода, който ще го отведе в Ливърпул. Умира само месец след това в тамошна болница.
