BG | EN

Блог

Почивай!

Господ иска да умеем да притихваме, да се възстановяваме от труда си по правилен и качествен начин, за да може Неговото тяло, които сме ние, да сме наистина ефективни за останалите.

„Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат. И отидоха с лодка на уединено място насаме.“ (Ев. от Марк, гл. 6, ст. 30-32*, по-тъмният шрифт е наш)

„Мойсей отговори на тъста си: „Хората идват при мене да търсят правосъдие от Бога. Когато имат дело, те идват при мене. Аз вземам решение по делото между тях и пояснявам Божиите закони и наставленията Му.“ Но Мойсеевият тъст му каза: „Не е добре това, което правиш. Ти измъчваш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тази работа за тебе: сам ти не можеш да я вършиш.“ (Изход, гл. 18, ст. 15-18*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Много позната дума на иврит е думата за почивка шабат (shabbath/שַׁבָּת), която идва от глагола, който се превежда да спреш, да починеш, да умилостивиш. Виждаме, че почивката е една от заповедите на Яхве още в книга Изход, която Мойсей предава на народа: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа.“ (Изход, гл. 16, ст. 23а*)

„А седмият ден е събота, посветена на Господа, твоя Бог. Не извършвай в него никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито твоят добитък, нито чужденецът ти, който обитава в жилищата ти.“ (Изход, гл. 20, ст. 10*)

В Стария Завет почивката в шестия ден на седмицата или така наречения шабат е време, в което на евреите е забранено да вършат каквато и да е работа, дори най-елементарни домакински дейности. Забранени са пътувания и всички дейности, свързани с усилия и труд. Господ заповядва още на Мойсей израилтяните да освещават деня на почивка за Него, тоест, да не вършат нищо друго, освен да празнуват, да почиват, да се наслаждават и да помнят това, което Той прави за тях, когато ги извежда от робството в Египет.

Така погледнато, за израилтяните почивката става просто още едно задължение, част от Закона и наредбите, които трябва да спазват, заради което те много пъти я нарушават.

Защо всъщност Бог би заповядал да имаме един ден или конкретно време, в което да не вършим нищо? Виждаме в пасажите, цитирани в началото как Неговите ученици се връщат от мисия, на която Иисус ги изпраща, при която те ходят от село на село, благовестват, изцеляват болни и освобождават духовно вързани и обладани хора. След това Той им казва да отидат на отдалечено място, където няма хора, за да могат да починат и хапнат. Виждаме колко често и самият Иисус остава насаме, за да се моли, когато всички спят в тихите часове на нощта. Защо всъщност почивката ни е препоръчана и даже заповядана от Бога?

Виждаме как всички Божии заповеди са директно свързани с доброто на човека. Самият Бог не печели нищо от това, да изпълняваме Неговите постановления. Това е може би едно от малкото изказвания на приятеля на Йов Елиуй, което може да се приеме за правилно: „Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти? Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е“. (Книга Йов, гл. 35, ст. 7-8*) Доброто на човека е целта на микро ниво, а на по-глобално ниво става дума за доброто на човечеството или изпълнението на Божия план. 

Понякога смятаме, както Мойсей, че за да изпълним Божия план и заръка, трябва да изцедим себе си до последната капка. Това, което виждаме в Библията обаче е, че в моменти на физическо свръхнатоварване, ние сме уязвими за изкушенията на врага. Тялото, плътта ни играят важна роля и в духовното ни служение, защото ние сме единство от трите – дух, душа и тяло. Дори Христос е изкушаван от дявола в пустинята едва след като огладнява в края на Своя четиридесетдневен пост.

От друга страна, ап. Павел казва: „Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха, но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна“ (Първо послание към коринтяните, гл. 9, ст. 26-27*, по-тъмният шрифт е наш), но също казва: „Никой никога не е намразил плътта си, а я храни и се грижи за нея, както и Господ – за Църквата, понеже сме части на тялото Му – от плътта Му и от костите Му“. (Послание към ефесяните, гл. 5, ст. 29-30*)

Трябва да намерим баланс между здравословното изнуряване на плътта, която иначе би ни вкарала в грях, в страст, в скука и безделие, които отново да доведат до грях, и преумората на тялото и ума ни. Светът около нас е толкова динамичен, напрягащ, шумен, изискващ и то неслучайно. Господ не желае да сме в постоянно тичане, заетост, преумора, нерви, напрежение, притеснения и смут. Той иска да умеем да притихваме, да се възстановяваме от труда си по правилен и качествен начин, за да може Неговото тяло, които сме ние, да сме наистина ефективни за останалите. Казахме, че Божиите заповеди, в които се съдържа и заповедта за почивката, са за доброто на човека и за осъществяването на Божия план за човечеството. Бог не желае заети, уморени, изнервени, изцедени и разочаровани християни, а такива мъже и жени, които работят, когато и каквото Той им каже, и притихват в Него, насищат се от Неговото присъствие, както Бог желае. Само така ще бъдем ефективни, а не просто заети, ще стоим на стабилна почва, а не в полето на летящите стрели на изкушенията и собствената си сила и себеправедност.


Предизвикателство: Как би могъл да почиваш през летните месеци, но по правилен начин? Божията почивка винаги е свързана с насищане от Неговото присъствие и с припомняне на Неговата благост и милост. Можеш ли да отделяш по един час всеки ден от отпуската си, който да даряваш само на Бога – без телефон, интернет, задължения или други разсейващи фактори?

 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Abbie Bernet/Unsplash.com

Прочети още

Рут - смирение и решителност
Рут - смирение и решителност
 

Кои са достойнствата, които виждаме в личността на Рут. Съвместими ли са смирението и решителността. Какви са изводите, които можем да изведем за себе си и като жени, и като мъже.

Да дадеш най-доброто си
Да дадеш най-доброто си
 

Бог ти обещава, че това, което си дал с искрено и обичащо сърце на хората, всъщност си го поверил в Неговите ръце.

„Не ми говори!
„Не ми говори!"
 

Може да звучи твърде фамилиарно, но причината за бунт и непослушание спрямо Божия глас често пъти е в това, че сме Му ядосани. Да, на самия Господ...