„Въпреки че имахте достатъчно време да станете учители, отново се нуждаете от някого, който да ви учи кои са първите начала на Божието учение, и стигнахте дотам, че да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.“ (Послание към евреите, гл. 5, ст. 12*)
Народът на Израил познава много добре понятието „повторение“. Всъщност цялата древна история на евреите е наниз от повторения на грях и дисциплиниране от страна на Бога. Какво пропуска Израил? За какво говори и ап. Павел в посланието си към новоповярвалите в Христос юдеи? Какво пропускаме ние, за да се налага да минаваме през едни и същи проблемни ситуации отново и отново?
Повторението във всяка научна, спортна, академична дисциплина изгражда рефлекс. Още от малки деца се учим да повтаряме звукове, думички, движения, които ни показват възрастните. Ако се справяме добре, получаваме бурно одобрение дори в случаите, в които действията ни биха могли да се приемат за нещо просто и елементарно. Какво всъщност насърчават родителите в малките деца, когато им пляскат радостно при всяка повторена сричка или движение? Така насърчаваме желанието в детето да научава нови полезни неща.
Изграждат се нови знания посредством рефлекса на повторението, защото малкото дете в много случаи не осмисля какво точно прави. Просто придобива умението да го прави на база имитация. В последствие, колкото повече расте и се развива умствено, толкова повече учи на база разбиране и обяснение.
Аналогично и в духовните дисциплини – колкото повече повтаряме нещо, толкова по-добре го усвояваме. В повечето случаи обаче повторението е знак, че не сме успели да придобием даденото умение от първия път, от първия сблъсък с конкретния проблем.
Забелязал ли си повтарящ се модел в твоя собствен живот? Виждаш ли нещо да се повтаря отново и отново, без да имаш обяснение защо трябва да преживяваш същата трудност? Може и да е много осъзнато повторение – знаеш, че имаш проблем и осъзнаваш, че ако бъдеш поставен в същата ситуация, отново би се провалил. Тогава Бог допуска отново подобна ситуация, а ти реагираш по същия неуспешен начин. Каква цели Бог с това?
Бог, както и всеки добър учител или родител, първо ни показва проблема. С на моменти натрапчиво повтарящи се ситуации ни обръща внимание върху конкретна черта от характера ни, специфичен начин на реакция, неосъзнат страх или неправилно убеждение, които са в нас, но не трябва да бъдат. С идеята да ни обърне внимание върху нуждата да пораснем и да се обучим, Господ ще допуска този конкретен проблем да се изявява в живота ни под една или друга форма. С тези повторения ще имаме много възможности за изграждане на правилния рефлекс на мислене и поведение точно както при малките деца. Къде виждаме това в Библията? Както споменахме и в началото, виждаме го в цялата древна история на Израил.
Евреите се смиряват пред Бога, следват Неговите заповеди, Той отваря пред тях врати, води ги в битки, те завземат нови земи и покоряват чужди народи. След като обаче получат благословенията, се успокояват дотолкова, че губят фокус, изпадат в изкушения и грях, в идолопоклонство и смесване с точно тези чужди племена, които са покорили. Отново идва падение и наказание, народът на Израил търпи поражения, губи земи, изпада в плен, глад или е застигнат от мор. Тогава отново се сещат за Яхве и се връщат обратно при Него като непослушно дете, което се е изцапало в калта. Покайват се, смиряват се, Той ги приема и утвърждава, като отново излива благословения върху тях, което пък води до същият цикъл от възгордяване, компромиси и падение. Какво не успяват да научат? Какво ние не успяваме да научим, за да се налага отново да минаваме едни и същи уроци и да се връщаме назад?
Първо, да идентифицираме проблемът, който всеки път се проявява, заради който Господ допуска да минаваме през едни и същи ситуации.
Второ, да видим дали в нашите сърца има грешни убеждения или емоционални бариери, които да пречат на научаването.
Трето, да видим как бихме могли да отреагираме различно следващия път, когато изпаднем в същата ситуация.
Четвърто и най-важно, да наблюдаваме как го прави небесният ни Баща. В молитва нека се стараем да подражаваме на Христос.
И не забравяй, опитът в твоя живот като Божие дете не е травма, а ценност: „Твърдата храна е за зрели хора, които поради опита си притежават усет да различават добро от зло“. (Послание към евреите, гл. 5, ст. 14*, по-тъмният шрифт е наш)
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Nick Fewings/Unsplash.com
