BG | EN

Блог

Ден на Библията: Неговите думи на моя език

Знаете ли, че когато се молим, лъжем, кълнем, обмисляме решения или казваме „Обичам те!“ на майчин език, химическите реакции в мозъка ни са различни, тоест се чувстваме по различен начин?

   Знаете ли, че когато се молим, лъжем, кълнем, обмисляме решения или казваме „Обичам те!“ на майчин език, химическите реакции в мозъка ни са различни, тоест се чувстваме по различен начин? Изследвания откриват, че в стресова ситуация, при нужда, човек е склонен да извика за помощ на майчиния си език.

   В различните исторически епохи винаги е имало един доминантен език, обикновено езикът на „силните на деня“ или на цивилизацията завоевател – шумерски, акадски, гръцки, латински, английски език. Много от нас са чували библейската история за Вавилонската кула и как всъщност езиците на хората са били разбъркани от самия Бог, за да разруши единството и замисъла им да построят нещо толкова високо, че да ги издигне до ранга на богове.

   Дълги векове след раждането на Иисус Христос и разпространението на християнството се е поддържала идеята, че има само три свещени езика, на които Библията е писана и на които може да се преписва, впоследствие печата и разпространява. Това са иврит, гръцки и латински. Знаем от историята как след XIV век започва да се случва глобална културна и духовна промяна, която довежда до промяна и в мисленето и възприемането на Свещеното писание и неговата значимост на майчин език за всеки народ. Два века по-късно виждаме невероятен подем сред много мисионери и преводачи, които се заемат да предадат истината, която се крие на страниците на Библията на своя майчин език или на езика на народ, който е чувал Божието слово, но не го е разбирал.

   След много неуспешни или частични преводи, след много противопоставяне от вън и отвътре, след жертви и неуморен труд, през 1871 г. ние също за първи път получаваме пълният текст на Библията на говорим български език. Отчитаме го като велик исторически момент, помним имената на хората, които са участвали в превода и оценяваме ефекта на това постижение в културен, интелектуален и исторически аспект. Дали не ни убягва нещо обаче?

   Защо хора като американеците д-р Илайъс Ригс и д-р Алберт Лонг, инициатори и участници в екипа на първия цялостен превод на Библията на български, ще жертват труд, време, усилия, ще подлагат себе си и семействата си на всякакъв вид опасности, за да преведат Свещеното писание на нашия език? Д-р Ригс издава първата българска граматика на 1 май, 1844 г. Той е и основният консултант при превода на Библията на съвременен арменски език. Бори се тихо и упорито за самостоятелна българска църква

   Този човек губи един от тримата си синове Самюел на осем години и две дъщери на по шестнадесет и двадесет години – Елизабет и Ема. Губи три от петте си деца от болести, които може би нямаше да ги застигнат в една по-напредничава нация като Америка, прекарва почти целия си съзнателен живот далече от родината си, умира в чужбина на 91-годишна възраст, като до последно работи, съветва и превежда духовни химни. Защо? Какво би могло да те мотивира да избереш такъв живот, ако не стойността на делото ти?

   Човек възприема различно Божието слово на майчиния си език, други възприятия се отключват, друга дълбочина се разкрива, друг тип мислене и морален компас се оформя. В разказа за Вавилонската кула виждаме как един общ език може да обединява, да колективира, да унифицира – независимо дали за добро или лошо. В Новия Завет виждаме как чрез Словото се достигат нации, но и отделни личности, достига се до обикновения човек, не просто до един народ

   Историята за раждането, смъртта и възкресението на Иисус Христос не остава просто един колективен разказ, мит, фолклор. Напротив, превръща се в лична история за спасение и надежда, в Благата вест. Стига до сърцето на роба и до сърцето на господаря. Променя всеки първо лично отвътре, което впоследствие се изявява и натрупва като колективна и обща промяна в цялата нация. Един по един хората биват променени, повлияни от истината, записана на страниците на най-великата Книга и то на майчин език – онзи, който е най-дълбоко закодиран в нас и ни дава най-добро разбиране за прочетеното. Дали преводачите някога са имали психологическите изследвания, които ние имаме днес? Едва ли.

  Това, което е мотивирало и все още води хиляди знайни и незнайни хора да превеждат, редактират и издават Библията на различни езици и диалекти на места дори с цената на живота си, е само едно – ефектът. Хората се променят, след като чуят Божиите думи, моралът се трансформира, общества и институции се повлияват, Господ става близък до душата, до сърцето и на „най-малкия“ и на „най-големия в Божието царство“, защото няма бариера за Истината. Истината, която ще ни освободи от оковите на незнанието, невъзможността, нежеланието, непознаването на Бога и илюзиите на плътта, греха и врага.  


 

„…и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Ев. от Йоан, гл. 8, ст. 32*)

 

 

Честит Ден на Библията на всички, които обичат Божието слово!

 


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.


Снимка: Priscilla Du Preez/Unsplash.com

Категория: Статии

Прочети още

Истина или не?
Истина или не?
Как да проверим дали дадено християнско твърдение е истина в 3 стъпки

„Грехопадението не започва с първата хапка от забранения плод. Тоест, не започва с акта на неподчинение. Започва с лъжлива или невярна идея..."

Към долината на мрачната сянка
Към долината на мрачната сянка
Цената да имаш Библия на майчиния си език

„Знаете ли, когато Бог ни изпраща на мисия, Той не ни казва какви условия ще срещнем, когато тръгваме. Той казва само: „Върви, Аз те изпращам!“

На хартия или на екран: Как четем повече Библията?
На хартия или на екран: Как четем повече Библията?
 

Оказва се, че сме по-склонни да ползваме дигитални устройства, когато сме на работа или пътуваме, а хартиени издания на Библията, когато четем с децата си, когато сме у дома или в църква.